18 април, 2017

Лъжлива пролет

Лъжлива пролет с цъфнали дървета
и вятър, режещ чак до кокал сякаш.
Това ли исках? Хлъзгави павета.
Такава пролет по-добре да не дочакаш.

Лъжлива пролет с минали кокичета,
измръзнали врабчета и овошки.
Разголени подсмърчащи момичета
с треперещи нозе я чакат още.

Лъжлива пролет с мокри люляци,
защо си толкова отчайващо студена?
Като любов, подмината на улицата -
прекрасна си, но не за мене.

15 април, 2017

Ако обичаш някого

Ако обичаш някого,
не го пускай  на свобода,
да обича други хора
Ако обичаш някого,
дръж го здраво
за врата,
докато не започне
да обича

само теб.

06 април, 2017

Ей така

Ти си ми трън в очите,
аз съм ти камък на шията,
ако ме заслепят сълзите,
може да те убия.

Ти си ми камък в обувката,
аз съм ти трън в петата,
боли от твойта милувка,
бода те и тъй нататък.

Ти си ми гръм в рая,
аз съм ти ад на земята,
обичам те, друго не зная,


ей така стоят нещата.


24 февруари, 2017

Старомодно.

Другите се обичат 
модерно и грубо
в петдесет нюанса
аз теб старомодно
и само в един - 
до безкрайност.

Февруарско.



Вън вече мирише на будни кокичета,
показват краката си млади момичета,
обичат се котките... птичките пеят,
намръщени баби по-често се смеят.

Вън вече се стопля и става приятно
и само едничко ми е непонятно -
Февруари, с  какво да те римувам,
преди със теб да се сбогувам?

27 януари, 2017

А зимата...

А зимата съвсем не си отива
и някъде под  всички снегове,
кокичетата още си доспиват,
понеже пролетта не ги зове.

И зимата съвсем не си отива,
на мен ми е омръзнало от нея,
но ти със одеяло ме завиваш.
Целуваш ме, тя нека си вилнее.

А зимата съвсем не си отива,
но пролетта е точно тук, при мен.
Целуваш ме, вън нека си е сиво,
със тебе ми е пролет всеки ден.


01 октомври, 2015

За всичко обвинявам есента.



За всичко обвинявам есента!
За хремата и за умората,
че вече ставам рано сутринта
на лекции да ходя като хората.

Че все ми е студено вкъщи,
а за навън въобще да не говорим... 
И всички са така намръщени
и все по-често им се спори.

И музата ми никаква я няма...
Опитвам се да пиша, ето на - 
(с усилие) излиза само драма.
За всичко обвинявам есента!