21 май, 2013

Рими


17

Пред теб се разголвам цялата,

душата ми гледаш на рентген
и нито чиста, нито пък бяла е,
а странна и шарена - като мен.


И такава ще ме обичаш, знам го.
На пръсти повдигаща се към небето,
влюбена в теб за постоянно
и обичаща винаги като за последно.


И говореща с птици и с кактуси,
уморена от хора и "Сбогом".
Все още съм на седемнадесет,
запомни го - цифром и словом.

***


Белязаните

Такива се срещаме – белязани,

загрубели от много обичане.
С напукани устни от думи неказани,
а колко още има за изричане.

Такива се срещаме – полудели,
от търсенето на единствения.
От невъзможна любов оглупели,
но все още силно искащи я.

Такива се срещаме – каквито сме,
странни и луди... и необясними.
И такива после си се обичаме -
белязани, груби и... в рими.

***


Евентуално


Ще се срещнем евентуално

и съвсем неочаквано дори.
На мен ще ми бъде досадно,
главата ще ме заболи.

Евентуално ще те намразя
някъде след втората дума
и номерът ти да запазя
няма да ми дойде на ума.

А после, след някакво време
ще стане съвсем банално.
Преди всичко за мене - 
ще те обикна евентуално.

10 май, 2013

Приказно


Не съм принцеса, но танцувах с дяволи
и стъклени пантофки си обувах,
гласът си дадох, ядох странна ябълка
и цяло блато жаби изцелувах.

Дочаках конят, принцът не дочаках,
косата си сама отрязах – с нож.
Във кулата до късно нощем плаках,
задето е магьосникът тъй лош.

Сега не вярвам, в никого не вярвам,
във феята, във принца, във ловеца...
Забравих с времето да се окайвам, че
не ми е писано да съм принцеса.