15 октомври, 2013

За черни дни.


Със облаци завивам се,
завивам се с мъгли,
с мъгли покривам се,
за да не ме боли.

С въздишки се успокоявам,
успокоявам се с мечти,
с мечти се запасявам -
за черни дни.

14 октомври, 2013

Някъде.


Някъде има любови, които не изчезват,
лета, които никога не си отиват,
умове, които не се взират в бездни
и сънища, които не заспиват.

Някъде има червени люляци
и вечно цъфнали кестени,
пътечки, които не стават улици
и къщи без никакви стени.

Някъде има листа и през зимата,
и всичките нощи са сини и звездни.
Някъде е толкова мек и нежен климата,
че гнездят любови, дето не изчезват.

01 октомври, 2013

Ще ме прегърнеш ли?

На онези, които вечно си отиват.


Кажи ще ме прегърнеш ли на тръгване?
Ще ми дадеш ли повод да те мразя?
На теб ти трябва повод да ме търсиш -
по този повод аз от теб се пазя.

Ще искаш ли от мен да ти простя,
задето си отиваш и се връщаш
или ще трябва да се примиря
и пак да те дочакам кротко вкъщи?

Да дойдеш. Да ми кажеш "съжалявам"
и счупеното пак да залепим.
Ти никога за дълго не оставаш...
Едно ли бяхме? Пак ще се делим.

Такава ли е нашата природа?
Един от друг без край да се изтръгваме...
Аз да прощавам вече всичко мога.

А ти... ще ме прегърнеш ли на тръгване?