Морско.

Аз помня морето, а то ме забрави.
Зарових си в пясъка всичките грижи,
погребах ги. Всичките. Там ги оставих
и повече нямам рани за близане.

Сега съм свободна. От всичко свободна
и толкова много съм приземена,
че май не си спомням какво беше полет
но вече  не мисля, че има значение.

И, да, в морето една песъчинка съм -
така и не разбрах какво е плуване.
Почти постоянно се давя насън,
наяве се боря и не потъвам.

Разни болести.

Тежко болна съм от безмузие
и всичките ми стихове умират
неродени. Гони ме без(д)умие
Късно лягам. Рано се прибирам.

Може би причината е в лятото,
дето не прилича на предишното.
Или ако не обичаш качествено,
писането просто е излишно?