Понеже.

Понеже казват "злото никога не спи",
досещай се защо съм вечно будна.
"Да спи под камък". Камъка хвърли,
завий ме, после можеш да си тръгваш.

Благодарности.

Благодаря на всичките приятели,

които ми обръщат гърбовете си.

Защото става лесно... не боли,

когато ги изтръгвам от сърцето си.
 

Благодаря на всичките удавници, 

които съм спасила от самите тях.

Не плувам. Нямам пояс, плавници,

но влизах в най-дълбокото без страх.

  

Благодаря на всичките приятели, 

които си отиват.  Е, на добър час!

Животът все така прекрасен е дори

при липсата на хора като вас.

Като спасителят в ръжта.

Искаш да бъдеш спасител

като спасителят в ръжта. 

Кого ще избавиш от гибел,

щом вече си в пропастта?
 

Ръжта е вече прецъфтяла

и никой не целува никого.

Не пламва Джени цялата

целувала ли е... кого?
 

Искаш да бъдеш спасител

като спасителят в ръжта.

Преди да спасяваш от гибел,

недей да падаш в пропастта.

Пролетно.

Пролетта е мокра и разплакана

като изоставена любовница,

някой си е тръгнал без протакане,

някой е оставен в безизходица.
 

Пролетта е тъжна и разкаляна

и се чувства страшно нежелана.

Аз съм пролет. Вече се разпадам

и умирам. За да не остана.