28 януари, 2015

Тръгни си.

Тръгни си преди да ти кажа,
че всъщност си ми потребен.
Любовта ми е просто прокажена,
а аз пък съм просто обсебена.

Тръгни си преди да извикам
„Чакай, моля те, опитоми ме”.
И с вятъра да се надвиквам,
оставам лисица без име.

Тръгни си преди да помоля
„Вземи ме на твойта планета”
Съвсем ще остана без воля,
приеми го за чиста монета.

Тръгни си преди да се влюбя,
не знам дали ще го преживея.
Много  малко имам за губене,
не искам да го пилея.

26 януари, 2015

...


Чернилката в мастилото като отрова
поглъща синьото и всеки стих вгорчава.
Да хвърля ли през рамото подкова?

Не знам дори дали си заслужава.

Не ме докосвай, да не потъмнееш...
Крилете ми са гарваново-черни,
от мракът в мен съвсем ще ослепееш,
а светлото във теб ще ме изнерви.

Ела, ако не те е страх от тъмното,
ще те завия със небе беззвездно.
До моето сърце отвежда стръмното,
а вътре в него има безнадеждност.






13 януари, 2015

Може ли?

Може ли днес да ме няма, моля?
Само днес, а пък утре се връщам...
Кой ще ми приюти главоболието?
Само днес. Утре нека го връща.

Може ли днес да съм някоя друга?
Само днес, а пък утре съм същата.
Кой ще ми приюти лудостта? И заблудата.
Само днес, а пък утре се връщам...

същата.

05 януари, 2015

Не ми е топло.

През зимата меня си козината.
Не ми е топло, само ми е зло.
Така съм си през цялата година,
ако това те плаши - брой до сто.

И после бягай. Май е пълнолуДие.
Възможно е да те разпарчетосам.
Така съм си през цялото безмузие.
Не ми е топло, само се ядосвам.